Днес щях да ходя на концерт с милата си майка. Към 13:30 ч. обаче телефонът ми подозрително иззвъня. Беше бабата на детето, която сподели, че се е разболяла и така, и така… тръгнахме да мислим може ли някой да я замести с гледането на внучката.

Звъннах на милата си майка да ѝ кажа, че така и така… може пък и да не ходя с нея на концерт, а тя да си търси компания, освен ако… в последния момент таткото не си вземе отпуска или вуйчото не се кандидатира за болногледач.

Таман почнахме да въртим вариантите с вуйчото, когато той се сепна, че прочел как Харт се е разболяла, досущ като нашата баба. Вуйчото пък съвсем беше забравил, че ние сме на концерт точно ДНЕС, иначе, разбира се, е щял да ни каже.

Щото пък на нас друг не ни каза, не писа ни мейл, ни есемес прати, нито ни се изкашля в слушалката, за да разберем, че певиците се разболяват някъде около датата на концерта.

Но… важното е да съм аз здрава до довечера, та да си гледам дъщерята, пък другото ще го мислим.